Някога Европа превърна континент на войната в континент на мира. Днес това постижение е подложено на изпитание.

Докато войната в Украйна продължава без ясен край, Европа и по-широката евроатлантическа общност са изправени пред решаващ въпрос: ще продължи ли конфликтът да ескалира или политическото въображение ще успее отново да прокара пътя към мира?

Войните винаги са по-лесни за започване, отколкото за приключване. Продължаващите конфликти в Украйна и Близкия изток болезнено демонстрират тази истина. Войната носи страдание, разруха и нестабилност, но рядко трайни решения. И все пак, дори и в условията на нарастващо геополитическо напрежение, търсенето на мир трябва да остане основна политическа отговорност.

Погледнато от днешна гледна точка, за войната в Украйна изглеждат възможни три сценария: продължителен конфликт, опасна ескалация или, ако дипломацията възвърне своята динамика, мир, постигнат чрез преговори.

Рискът от продължителна война

Най-вероятният сценарий към момента е продължаването на конфликта. Украйна вече понесе огромни човешки и материални загуби. Градове и инфраструктура са опустошени, милиони хора са разселени, а икономическата тежест продължава да нараства.

Въпреки широката подкрепа от Запада, ситуацията на бойното поле остава изключително трудна. Русия запазва способността си да води дълга и изтощителна война, докато Украйна продължава да разчита силно на външна помощ, за да поддържа отбраната си. Без подновяване на дипломатическите усилия военният пат може да продължи с години.

Опасност от ескалация

Още по-тревожна е възможността от ескалация. Европа знае от собствената си история как регионалните конфликти могат да прераснат в по-мащабна катастрофа. Двете световни войни от миналия век започнаха в Европа.

Военното възпиране и подкрепата за Украйна отразяват основателни опасения за сигурността. В същото време настоящата динамика повдига трудни въпроси за това дали конфликтът би могъл да се разшири още повече в географско, политическо или технологично отношение.

Масивното превъоръжаване в цяла Европа може да укрепи отбранителните способности и да възпре агресията, но само по себе си не може да доведе до мир. Трайната стабилност в крайна сметка изисква политически решения, които да отговорят на основните опасения за сигурността.

Необходимостта от подновяване на дипломатическите усилия

Корените на настоящата война се крият в сложна поредица от политически и свързани със сигурността събития, които се развиха в продължение на повече от десетилетие. Кризата след държавния преврат през 2014 г. и последвалият конфликт в източна Украйна разкриха дълбоки различия в рамките на европейската архитектура на сигурността.

Минските споразумения бяха приети с цел стабилизиране на ситуацията, но никога не бяха изпълнени изцяло. С по-нататъшното влошаване на отношенията между Русия и Запада недоверието се засили. Мащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. превърна и без това опасната конфронтация в най-голямата война в Европа от 1945 г. насам.

Устойчивият мир, приемлив както за Украйна, така и за Русия, ще изисква ангажираността на по-широката международна общност. По-специално, отношенията между Съединените щати и Руската федерация ще останат в центъра на всяка бъдеща рамка за европейска сигурност.

Политическите лидери в няколко държави периодично изразяват желанието си да сложат край на войната чрез преговори. Успехът на такива инициативи ще зависи от устойчиви дипломатически усилия и готовността на всички страни да обмислят нови подходи към европейската сигурност.

Уроци от европейската история

Най-голямото постижение на Европа след Втората световна война беше превръщането на историческите съперничества в сътрудничество. Визията на държавници като Робер Шуман, Конрад Аденауер, Алчиде Де Гаспери и Жан Моне направи възможно помирението между бивши врагове. Тяхната прозрение беше просто, но дълбоко: трайният мир изисква общи интереси и общи институции. Икономическото сътрудничество може да направи войната не само нежелателна, но и фактически невъзможна.

Две инициативи оформиха тази трансформация. Планът „Шуман“ интегрира стратегически индустрии като въглищната и стоманодобивната, полагайки основите на това, което по-късно щеше да се превърне в Европейския съюз. В същото време Планът „Маршал“ подкрепи икономическото възстановяване и спомогна за стабилизирането на континента след опустошителния конфликт.

Нова рамка за мир

Днешната геополитическа обстановка е много различна, но основният принцип остава актуален. Трайният мир в Източна Европа може да изисква подобен творчески подход, който съчетава гаранции за сигурност с икономическо сътрудничество.

Ето защо един модернизиран „подход по модела на Шуман-Маршал“ би могъл да стане част от по-широка дискусия за бъдещето на европейската сигурност. Тази рамка трябва да се фокусира върху сътрудничеството в стратегически сектори като енергетиката, природните ресурси и информационните технологии.

Подобно споразумение между САЩ и Русия би било значителна крачка напред. Отворено за други страни, то би поставило началото на изграждането на нови отношения в областта на сигурността, би дало огромен тласък на икономическия растеж и би проправило пътя към нова общност „Запад-Изток“.

Ако се преследват внимателно и приобщаващо, такива усилия биха могли постепенно да възстановят доверието, като същевременно създадат общи интереси, които намаляват стимулите за конфронтация. Целта не е да се игнорират реалностите на войната, а да се създадат условия, при които траен мир става възможен.

Основи на достоен мир

Голяма част от стратегическите общи пазари между САЩ и Русия ще бъдат отворени за Украйна, Европейския съюз и други партньори в Европа и Евразия.

Цялостното уреждане на конфликта трябва да обхване и хуманитарните и политическите последици от него.

Съществени елементи на траен мир трябва да бъдат завръщането на бежанците и разселените лица, защитата на правата на малцинствата, възстановяването на върховенството на закона и отчетността за военни престъпления. Ще бъдат необходими международни механизми за управление на спорните територии и гарантиране на спазването на правата на засегнатото население.

Възстановяването е друго предизвикателство. Големи части от Украйна са претърпели огромни разрушения. Координирани международни усилия за възстановяване — с амбиция, сравнима с по-ранните програми за възстановяване след война — ще възстановят икономическата стабилност и ще положат основите за дългосрочно развитие.

Също толкова важно ще бъде помирението. Войните оставят дълбоки белези, не само между държавите, но и сред обществата. Диалогът, изграждането на доверие и културният обмен са от съществено значение, за да може стабилният мир да се утвърди трайно.

Една трудна, но необходима цел

Мирът никога не е бил лесен или даден. Той изисква отговорност, общи интереси и упоритост както от политическите лидери, така и от обществото. Войната в Украйна е трагедия, която вече отне безброй човешки животи и причини огромни страдания.

И все пак историята показва, че дори и най-ожесточените конфликти в крайна сметка могат да отстъпят място на помирение и сътрудничество.

Иновациите в политиката не винаги означават измисляне на нещо напълно ново. Понякога това означава преоткриване на успешни идеи от миналото и адаптирането им към новите обстоятелства. Следвоенният опит на Европа показва, че бившите противници могат да станат партньори. Ако този урок бъде запомнен днес, тогава търсенето на мир в Украйна може все пак да отвори вратата към обновена архитектура на стабилност и сътрудничество на целия континент.

————

Ян Фигел е бивш еврокомисар, специален пратеник на Европейския съюз и бивш вицепремиер на Словакия. Той е също така основател на Европейския институт за иновации и технологии и председател на „Форум за религиозна свобода в Европа“. 

https://offnews.bg/analizi-i-komentari/otvad-vojnata-v-ukrajna-863799.html